Кристалоцветно

Кристалоцветно те отразяват очите ми.
Виждат всеки твой отблясък.
Не се криеш.
Близо си.
Ела при мен.
Седни на пясъка,
за да докоснем
пяната, вълната.
Да спрем мига
с очи присвити
в кристален спомен,
многоцветен -
дъга заляля
бреговете.
И с шепот тих,
на боговете,
в кристали да се преродим.
Ела при мен
и нека светим,
кристалоцветно да се отразим
                                                 в безвремие.

На филии

Бръчките на хляба го издават.
Дали умира в самота
или е просто стар и смахнат?
Мухлясал хляб от суета?

Лудостта от маята му вкусна
на небцето оставя следи.
Посолен от сълзи и молитви
пак е сладък, дори да горчи.

В шупли скрил неомесени тайни,
мушамата залял със трохи,
хлябът сам се разпада на части -
на филии нарязани дни.

Носи дълго във себе си спомен -
черен хумус и златно жито.
Сбръчкан хляб - отмаляващ на масата
със увяхнало, старо тело.

Поизсъхнал, втвърдил се в душата си,
зажаднял за вълшебни слова,
този хляб е набръчкан от щастие -
ще е вкусен дори във смъртта.

Малкият кибритопродавач

Студено е.
Няма как.
Вие зимния вятър.
Трудно се заспива така,
в самота.
Ръцете треперят.
Зъбите тракат.
Къде да се скрия?
Това не съм аз.
Само актьорът трепери замръзващ.
Коминът дими.
В белия сняг
оставям следи,
за теб,
да се върнеш.
Студено е.
Тишина.
Топлината на твойта любов си отиде.
Търся те.
И мълча.
Подреждам треперещ мислите в рими.
Чакам те.
Ще умра.
Този студ, от сърцето ти лъхащ, убива!
Стопли ме!
Ще се стопя.
Искам само за миг да те имам.
Студено е.
Без тъга.
Този студ досивя и омръзна.
Ще запаля кибритена клечка!
Без това,
щом заспивам без теб,
ще замръзна.

Боза на лалета

Усещам резливия дъх на боза.
Много бързо се вкисвам напоследък.
Душата ми се лута, но инат
пречи ми във себе си да гледам.
Ако вляза там дали ще разбера
болката, която ме убива?
Мнителен съм, може би от страх
в дрипи съм, не взимам чужда риза.
Пак ще пия в някой хоремаг
прясноизстудена лимонада.
Мислите ми, в спящия хамак,
даже и на мене не помагат..
Може би е време за белот?
Да разцъкам ли майорна си терца?
Всичко коз съм в този мой живот,
казвам "Контра" без да се оглеждам.
Само че, изпивайки на екс
прясноизцедените си чувства,
пак разливам спомен, пуст късмет,
чудя се защо ли ме напусна?
Вече съм експерт по самота,
в бързане, изпуснал самолета.
Вече няма уиски, а боза -
кой ли носи бански на лалета?

Новогодишно ожидание

Нова година.
Часовник.
Стрелки.
Отмалели секундите бягат.
Снегът е замръзнал.
Небето свисти.
Фойерверки за полет се стягат.
Тихо е в мен.
Няма помен от дати.
Белоцветно шампанско
в стъклостенен затвор
чака коркова тапа
да излезе от релсите.
Със пенлив кръгозор
да се слее със чашите.
Две!
Кристални и крехки,
гордо застанали до
плодовете
чакат шампанското
да завали.
Ами аз?
Ами ти?
Чакаме да отшуми
нещо старо
във спомени?
Нова година?
Едва ли...
Мечти ...
Хайде идвай си!
Чакам те!
Няма те!
В тайник те скрих -
за оцеляване.
Справям се ...