Бръчките на хляба го издават.
Дали умира в самота
или е просто стар и смахнат?
Мухлясал хляб от суета?
Лудостта от маята му вкусна
на небцето оставя следи.
Посолен от сълзи и молитви
пак е сладък, дори да горчи.
В шупли скрил неомесени тайни,
мушамата залял със трохи,
хлябът сам се разпада на части -
на филии нарязани дни.
Носи дълго във себе си спомен -
черен хумус и златно жито.
Сбръчкан хляб - отмаляващ на масата
със увяхнало, старо тело.
Поизсъхнал, втвърдил се в душата си,
зажаднял за вълшебни слова,
този хляб е набръчкан от щастие -
ще е вкусен дори във смъртта.
