Усещам резливия дъх на боза.
Много бързо се вкисвам напоследък.
Душата ми се лута, но инат
пречи ми във себе си да гледам.
Ако вляза там дали ще разбера
болката, която ме убива?
Мнителен съм, може би от страх
в дрипи съм, не взимам чужда риза.
Пак ще пия в някой хоремаг
прясноизстудена лимонада.
Мислите ми, в спящия хамак,
даже и на мене не помагат..
Може би е време за белот?
Да разцъкам ли майорна си терца?
Всичко коз съм в този мой живот,
казвам "Контра" без да се оглеждам.
Само че, изпивайки на екс
прясноизцедените си чувства,
пак разливам спомен, пуст късмет,
чудя се защо ли ме напусна?
Вече съм експерт по самота,
в бързане, изпуснал самолета.
Вече няма уиски, а боза -
кой ли носи бански на лалета?
