Светли сънища

Мастилена вечер -
оцветявам нощта.
Вместо тъмните краски,
аз рисувам цветя.
И луната танцува,
звезден дъжд ме вали.
Тишината палува,
нежни думи реди.
И рисувам звезди.
И слънцата създавам.
И раздавам мечти,
цветове им добавям.
В пълноцветната нощ,
с листопади от радост
нося сънния кош
с част от вечната младост.
В светлината от мрака
осветявам съня.
В светлосънната стряха
приютявам нощта -
да е светъл съня.

Рецепта

Забърках прах от самота.
В сместа добавих и кафе.
И кока-кола и долях,
за вкус и цвят. Е не е зле!

Цигарата ми догоря.
Последна е - дали ми пука?
Май време е и тях да спра,
но пък ще умра от скука.

E, може и да не заспя,
напук на всичките прогнози -
кафето ми от самота
не бива никой да тревожи.

Усмихвам се, но знам добре -
усмивката ми е фалшива.
А да ви кажа, че съм зле
ще ви излъжа, а не бива.

Рецепта, май, не ще ви дам,
но може и да ви усмихна.
Дори ще ви разсмея знам,
е смейте се - ако ви стиска :)

Недоказано

Остана нещо недоизказано…..
На масата.
До чашата.
Останаха две сенки - може би влюбени…..
Да се търсят - в бездумие …

Превод

Отскачат думите като куршуми.
Не чуваш ли? Та аз крещя?
Какво се случи помежду ни,
че любовта ни онемя?

Как може? Та нали говорим
уж на един и същ език,
а всъщност в разговора спорим -
от спорове се изтощих.

Не чуваш ли? Ще се откажа!
Не чуваш ли? Боли до вик!
В емоциии на сън се давя,
дори бълнувам в стих след стих!

Жилетка сложи ти - от броня.
Безсилен съм и без слова.
Но превод търся и се моля
да проговори в тебе любовта.