Отскачат думите като куршуми.
Не чуваш ли? Та аз крещя?
Какво се случи помежду ни,
че любовта ни онемя?
Как може? Та нали говорим
уж на един и същ език,
а всъщност в разговора спорим -
от спорове се изтощих.
Не чуваш ли? Ще се откажа!
Не чуваш ли? Боли до вик!
В емоциии на сън се давя,
дори бълнувам в стих след стих!
Жилетка сложи ти - от броня.
Безсилен съм и без слова.
Но превод търся и се моля
да проговори в тебе любовта.
