Раковината разлива океана
в хиляди безшумни измерения.
Част от мен полита във нирвана,
част от мен потъва във вълнение.
И не помня нищо.
Искам да забравя
Искам да забравя
залезите кървава самотност,
изгревите, с вкус на отчаяние,
нощната, безсъвестна порочност...
И не кръст,
а кръстопътя ме разпъва
в четири изгубени посоки.
Как да се намеря?
Оцелявам
скривайки безумните въпроси
в щастие дошло от раковина.
Дишам безграничие и радост.
И възкръсвам.
Пеят херувими.
Божията Слава славят в цялост.
Чувам ли ги? Или ги сънувам?
Чашата изпита е отдавна.
Няма от какво да се срамувам.
Истината винаги е вярна.
И не кръст,
а кръстопътя ме разпъва
в четири изгубени посоки.
Как да се намеря?
Оцелявам
скривайки безумните въпроси
в щастие дошло от раковина.
Дишам безграничие и радост.
И възкръсвам.
Пеят херувими.
Божията Слава славят в цялост.
Чувам ли ги? Или ги сънувам?
Чашата изпита е отдавна.
Няма от какво да се срамувам.
Истината винаги е вярна.
