НЕ МЕ ЛЪЖИ

Ела при мен. Не ме лъжи,
че не искаш да ме видиш!
Дяволът не спи, а бди
и очаква да си идеш.
Знам, неволно завидя,
/райската любов е свята./
и от ада, с мисъл зла
нашата раздяла чака.
Ти свенлива не бъди
и обичай ме, за Бога!
Нека дяволът не спи!
Аз да спя без теб не мога!

ЗАЛЪГАЛКА

Гълъбите чоплят семки.
Ентусиазирано подскачат.
Търсят свежи буболечки.
а капчуци жално плачат.
Остър мирис на зелено -
този град се забавлява.
Гълъбите горделиво
чоплят семки до забрава.
А дъждът, измил колите,
в колебание изпада -
да почива ли в неделя,
скрил се в уличната вада?
Покривите вече светят
от усмивки заслепени
все не могат да се сетят -
дяволът кога се жени.

Слънце пече - дъжд вали!
Лятото сега си ... ТИ :)

ОПТИМИСТ

Тъй влюбен съм, че чак се разпилявам -
от орбита напуснала комета!
Сън ли е това или съм буден?
По-вкусно е от хиляди брюлета!
Реална ли си? Ти ли спиш до мене?
С учуден поглед нежно те пресичам!
Конвулсия ли е това от самотата ми,
в която безусловно те обичам?
В главата ми се блъскат странни мисли
на невъзможности и свръхневероятности.
Не казвай нищо! Таен оптимист съм!

... а любовта ни е така очарователна!

И ЗИМАТА

Дойде си зимата, разбра ли?
Напук на летните ти гуми!
Магиите, поевтиняли,
оказват се позорни глуми.

Не можеш лятото да вържеш.
Напразно спомени спелуваш.
Не може минало да върнеш,
но с бъдещето ще рискуваш.

А лятото ни бе горещо!
От чувства двама се потяхме!
Разтапяхме се, беше лесно
и влюбени в живота бяхме.

Сега, във снежната картина,
замръзнали са две снежинки.
Емоцията в нас застина
в кристални, сиви половинки.

Спирачките на лед отказват,
и ти отказваш да обичаш.
Подхлъзваш се и се предаваш -
на студ душата си обричаш.

Подменяй гумите веднага.
Тук грайферите ще помогнат.
Снегът вали и бързо стяга -
и летните следи прогонва.

Дойде си зимата, разбра ли?
Но ти люби, не се предавай!
Не се плаши от зимни хали,
а в любовта си оцелявай!

ПЕСЪЧИНКАТА И ЕФЕКТЪТ НА ПЕПЕРУДАТА

Песъчинката, влязла в окото ми,
е беглец от пясъчен часовник,
миг от разпиляно многоточие,
тълкуване от призрачен съновник.

Може би е част от удивителна,
точка от последно изречение...
Песъчинката в окото е орисница -
сълзите ми са извор на прозрение.

Тайфун от раздразнение премигам,
с клепачи изсветляващи от обич.
Ефектът пеперуден сублимира
в промени очевидно неотложни.

От символите, скрити в полумрака,
безвремие тиктака послеписно.
Часовникът от пясък е измама,
а времето е чувство утопично.

Премигам с тази подла песъчинка
истина, която да прогледна.

Сълзите са пророческа измислица,
подливащи вода на неизбежното.

ТРАНСВСЕЛЕНСКИ БЛАГОСЛОВ

Неземно е! Не мога да се спра.
Кристалната любов ме подлудява!
Обичам те! И вярвам в чудеса!
А ти си чудо, носещо забрава.

Забравям всички мъки на света,
забравям ежедневните проблеми,
и болката, лъжата, и скръбта.
Усещам те - та ти живееш в мене!

Това не е поредната любов!
Не е мираж от жажда във пустиня!
Това е трансвселенски благослов!
А аз крещя в душата си - ОТКРИХ Я!

МИРАЖ

Пресъхват сълзите.
Суша блести.
Като в Сахара,
миражи.
Режи от душата ми,
Боже,
режи.
Любовта е заразна
и пари.

Косите и,
Боже!
Въжета без грях,
лиани в които
се пъна.
Увивай ме, Боже!
Беси ме във тях!
Вържи я!
Не искам да тръгва!

Очите и, Боже!
Ключалки без ключ!
Сърцето си
как да заключа!
Ехидна усмивка
и поглед без звук
а споменът
яростно чука.

Отварям вратата.
Нахлува тъга.
Огромната липса
ме дави.
Спасявай ме, Боже!
Идва нощта!
Заливат ме
чувствата стари.

Душата, разкъсана
от бесове,
крещи и се срива чуплива!
Смили се, О Боже!
нека умре
любовта ми,
ако я убива!

НЕ МОЖЕ ДА УМРЕ

Усмивката ти сутрин ме възражда,
поглеждам те изтръпнал, занемял.
В гърдите си усещам огън-жажда.
Такава обич вечно съм копнял.

Коя си ти? Какво направи с мене?
Изчезна и умора, и печал.
Сърцето ми в безумна радост стене -
небесен ангел снощи съм видял.

Трептя отвътре. Арфа нежно свири
и веселят се всички богове.
Намерих те! Обичам те! Прости ми!
Любов ли е, не може да умре!

ГНЯВ

Гневът ти е изпълнил 
всяко кътче на вселената,
спотаил се е в кратерите на луната,
утаил се е на дъното на сцената,

в суфльорски глас невидимо се скрил.

Артистите /бездарни, но любими/,
по памет рецитират теоремата -
поемата в обърнат словоред
показва, че измамата е истина.

/Артисти - няма нищо истинско!/

Настръхнала си, може би, завинаги.
Набъбваш до поредното избухване
и нощем слушаш страстите бълбукащи,
угасваща в мъглата на съня.

/Не може да е нагъл до безумие!/

Хиляда километра самота
делят те от целувката-отровница,
последната.

В предсмъртна суета, 
по пълнолуние,
с гърди разхвърляни в порьозни мисли,
доказваш /за пореден път/, 
че си Безбожница.

Гневът те прави 
Истинска жена.

/Мъжете са страхливи оптимисти/

ДА РАЗБЕРА

сенки вграждах в тухлени темели
живота си орисвах в жадна плът
пречиствах грехове закоравели
с бунтуващо сърце в ранена гръд

раздавах правда, истини разкривах
виновните посочвах и кълнях
съдби градях, от пусто в празно вливах
и в хапещи илюзии живях

не виждах по далече от носа си
крачолите запретнал, не разбрал -
дълбок е океанът на мечтите
и хиляди удавил е в печал

сега ръмжа, изгубил младостта си
но вярата запазил като Йов
не се предавам, жилав съм в духа си
но не на всичко вече съм готов

не гоня ветровете променливи
промяната е само на шега
светът от памтивека е промислен
от мен се иска да го разбера

СБОГОМ ЛЮБОВ

Сбогом, моя любов!
Отивай си!
Аз ще поплача.
Разруши ме,
останах дъх
и отивам на среща,
с палача.

Нека реже до дъно,
от раз,
всеки спомен за теб
да изтрие.
Зъби стискам
и стена без глас -
нека болката всичко
отмие.

Хайде тръгвай,
душата ми взе.
Вече няма защо
да се връщаш.
От едно обедняло сърце
безпощадна тъга
се излъчва.

Нямаш съвест,
след тебе - печал.
Но жадувана идваш в душата!
Хайде тръгвай, сега!
Онемял,
аз след тебе
позорно ще плача.

Беше дива,
красива любов,
от онези, родени
в безкрая!
Сбогом, мила!
Отивай си!
Аз съм готов
да те срещна отново,
във Рая!

РАЗДЕЛЕН ПЕТЪК

Разделен петък.
Няма петли.
Алармата празнично цвили.
Безпътното утро
сънува мечти.
Дните безцветни са,
сиви.
Перото е счупено.
Скърца, крещи.
Куцащ куплет
се препъва.
Петък разделен -
душата тежи
и като камък потъва.
Потъват и спомени,
дразги, кавги,
емоции, чувства
излъгани.
Прегорелият вкус
на раздяла горчи
и уикенда крие
зад ъгъла.
Петък е!
Чаша горещо кафе
събужда вината заспала.
Вместо петли
крещят бесове -
виновни за всяка
раздяла.

НА ЧАША БИРА

На чаша бира каня океана,
споделяйки безбрежната му скръб.
В очите ми надежда не остана -
предадени копнежите кървят.
Отпивам от горчилката солена.
По устните ми капчици блестят.
Изпивам самотата споделена -
опивам уморената си плът.
И казваме си тихичко "Наздраве!" -
разпили сме се с моя океан.
Оранжева е бирата на залеза -
до дъно ще я пия, аз си знам.

ПРОСТО НЕЩО

Обичам те.

Това е просто нещо.

Родил съм се с тази обич.

Няма нужда да я заслужиш.

Аз сам ще ти я предложа.


Какво ще я правиш?

Ти си решаваш.

Обичам те и го знаеш.

Безумно е,

но е истина

и нищо сложно няма.

КАФЕ ЛАТЕ

Кафе
Лате
Очи
в очи
Недосънуван
тет-а-тет

Ти си тръгна
и горчи
пустото кафе
кафе без теб

Всяка глътка
ме събужда
от любовна
мараня

Кафе
Лате
Деня искри
В кафето крие
се нощта

Събуждам се
без теб, уви
с горчива
пареща тъга

с кафе
лате
и буца лед
гореща като
любовта

БЕЗ СТРАХ

Мълчи. Не казвай нищо. Знам.
Обърнати са полюсните знаци.
Не думите създават Божи храм,
а чувствата, дори и непризнати.

Признавам си, грешил съм неведнъж.
Глупак съм, казваш, правя тъпи грешки.
Но аз обичам истински, веднъж.
Нима това са глупости момчешки?

Не съм момче. Младеж отдавна бях.
Печал струи от мъдрост осъзната.
Не казвай нищо. Две сърца без страх
за мъничко любов си помечтаха.

ЗАРАЗНО

Да те уплаша искам, а не мога!


Бягай по-далеч от мен!


Любовта ми е тревога!


Обичта ми - див рефрен!


Болката ще е ужасна!


Ти не искаш да боли!


Бягай, бягай в безопасност -


любовта ще те срази!


Да обичаш е заразно!


Бягай! Ще те заразя.


Влюбен съм във теб фатално -


от любов ще изгоря.

УМОРЕНИ

Уморени капят дните

и превръщат се във скреж.

Тежко диша тази вечер -

болна е от див копнеж.

Плаче режещият вятър,

гъне сънено дърво.

Спомен за забрава чака,

омалял от мъжество.

Вече късно е за рими.

В изстудената душа,

чувствата недостижими,

плачат наедно с нощта.

ЧЕРНО

Черно е в тази душа,
опакована в златно.
Панделка зла,
вместо съвест,
се вее абстрактно.
Гара без влак,
стоянка без пътник.
Пуста чакалня.
Празна е тази душа,
по-черна от сянка.
Свръхсексуалност
убива стремежи.
Любов не вирее,
умират копнежи.
Огънче ражда
мисли-пожари
лава залива очите,
сълзите не парят.
Бесове неприкрити
правда раздават.
С оценки съсичат,
усмивки вгорчават.
Изгарят на клада,
анатемосват.
Девствени чувства
с поквара жигосват.

Черно е в тази душа.
Без пощада.
Дали се живее
луксозно и в ада?