събота, 31 март 2012 г.

Хромозома Y



Отново ще кървя,
дали привикнах?
Болеше ме преди,
но с болка свикнах.
Съдбата е измамна,
заблуждава.
За всичко са заплаща,
но накрая.
Отблясъците сякаш
са от рая -
дъга от хаотични
черни дупки,
изсмукваща последните
целувки,
остатъци от
влюбване неземно.
Кървенето
ще бъде безполезно,
щом вените останат
без гориво,
щом болката утихне
мълчаливо
и пясъкът превърне се
в стъкло.
Ръждиво ще пречупва
самотата,
останала на дъното
в душата,
единственото
зъбно колело,
изпаднало от цялата система.
Дали ще се съвзема
след погрома?
Разчитам на онази хромозома,
която ме обрече да съм мъж.

Библиотека




Аз съм библиотеката,
от която могат да вземат
книга от рафта и да четат
изумени и зашеметени от
прозрение и оригиналност.
Аз съм филм,
който може да бъде гледан
с месеци и години,
нереален в реалното,
полу-фантастичен,
безбожно оптимистичен,
малко остарял,
но стилно саркастичен.
Измислен е света,
в който илюзията за красота
е подвластна на цинизма,
аристократизма е отживелица,
а благородството е порочна дума.
Събирам прах на рафта, препрочетен
и охлузен.
С изтъркани корици и омазнени страници.
От какво да се браня?
От последния посетител в библиотеката?
Едва ли.
Късам билетчета на касата
и филма продължава.
В очакване на надписите съм,
т.е. края.
петък, 30 март 2012 г.

Игра на любов



Не си играя на любов -
звездите си играят
с очите ми.
Лунен прах се стаява
в ъглите им,
в безводните кладенци
на мойта душа.
Дали изплаках сълзите си
в безсънните нощи,
когато мечтите ми
спяха по нощница,
приковани на нечий
разхвърлян тезгях?
Онемях ли от горест,
занемях ли от съвест,
когато сърцето ми
беше продадено
на поредния селски битак?
Влюбен бях!
И раздавах безропотно
чувства искрени
и непоробени,
без да мисля,
че от спомени
се ожаднява.
Искам пак да раздавам,
но в сухите кладенци,
само прах и немара
намирам и спирам.
Изтощен от раздаване,
свивам зениците в
пустинно съмнение.
Нямам нужда
от вдъхновение.
Искам да пия
любов за живеене.
четвъртък, 29 март 2012 г.

Вечно




Луната, вместо улична лампа,
осветява пътя ми към теб.
Усещам ласките ти като вятъра,
който косите ти разпилява.
Дърветата се люлеят заедно с
любовта ни и бурята не ги плаши
щом са заедно.
Това е нашият танц под звездите.
Чакаш ме!
Вървя към теб в мислите си.
Ти си желанието ми за живот.
Ти си смисълът на битието ми.
Гласът ти ми носи успокоение,
а усмивката ти мир.
Душата ми те познава и търси
в морето от изгубени души.
Знам, че си там.
Застанала под лунната сянка.
Под вечното дърво,
вечно чакаща ме ...
В съня си ...
сряда, 28 март 2012 г.

Клетва






Ще те обичам без да съм условен,

без да знам дали е допустимо.

В мислите си, винаги греховен,

ще те обичам чисто и свенливо.

Ще те обичам без да те ревнувам,

приемайки и друг да те обича.

Ще бъда в любовта си безусловен -

ще те обичам без да те обричам.
вторник, 27 март 2012 г.

Цветни чадъри


Цветни чадъри
са зашили небето
в гоблен
от светещи капки,
които се сливат
в целувка и
падат във вадата,
отмервайки
моите крачки.
Вървя към дъгата.
Сърцето сияе,
окъпано в
синя безбрежност.
Крадливи секунди
живота ми грабят
с лъжливи
покани за нежност.
Стопирани думи
изчакват зелено
на светофара,
преди да потеглят.
Забързани строфи
пуфтят изпотени
и калните локви
оглеждат.
Не се и замислям
за път и посока -
водата сама ще ме води.
Объркани чувства
поставят въпроси,
смутена душата ми броди
с чадър от словесни лиани,
сред хиляди капки безцветност.
Дъгата изгрява на моята улица -
дъждът има мирис на вечност.

Вещица



Ти си моята вещица. Знаеш,
сънувах те преди столетие.
Не ме плашиш, необозрима си -
Заведе ме на свойто погребение.
Сляхме се с тълпата оплаквачи.
За тебе плачеха с фалшиви сълзи.
Но ти до мен небрежно крачеше,
с очи блестящи, с обич пълни.
Не можеше да се уплашиш.
Смъртта държиш в кутия с биле.
Отварата е само начин
в невидимото да се скриеш.
Ще бъда твой любим в безкрая -
в безсмъртие съм те орисал.
Ти моята си вещица, зная.
За тебе всеки стих съм писал.
понеделник, 26 март 2012 г.

Отблясъци на улична лампа


Помниш ли ни...?
Беше ни студено.
В късен час,
един до друг
в колата?
Видяхме се
за малко,
не ни стигна -
секундите
замръзнаха в душата.
Изпращах те,
но утрото посрещнах
с теб - две ледени шушулки.
Но сърцата ни
преливаха от нежност -
две цигулки,
изпращаха се с
лунната соната.
...
Помня всеки миг на страст и отчаяние.
Дъхът ти ми рисуваше признания.
Колата бе оазис на мълчание -
нощта се сля в нестихващо сияние.
...
Улицата беше вкочанена,
унило светеше и уличната лампа.
Снегът жълтееше приспан от лунна дрямка,
Любовта ни беше осветена.
петък, 23 март 2012 г.

ДЪЖД



Нима ме нарисува с водни краски?
Размазан грим ли беше любовта?
Отмива ли водата страст и ласки
или се облекчава съвестта?

Защо поливаш със сълзи мечтите?
Така ли искаш да изтриеш мен?
Нима така изнизват се душите,
изплаквайки греха неопростен?

Дъждовни капки капят помежду ни.
Картината от цветове вали.
Във вадата изтича любовта ни -
дано поне земята напои.
четвъртък, 22 март 2012 г.

Души без възраст


В друго време, в друго измерение
душите ни се сливаха сияйно.
Души без възраст, търсещи спасение.
се любеха във вечността безкрайно.

И споменът за тези наши срещи
преследваше ме в сънища и мисли.
Очаквахме се, но и се страхувахме
да бъдем прекалени оптимисти.

Реалността понякога е груба.
Понякога е вредна за душите.
Не спирам и до днес да се учудвам
че аз и ти отново се открихме.

Прекрасно е да си душа на двама,
изгубена във времевата крива.
Душите са безсмъртни - грешка няма.
Щастливи са когато се откриват.
сряда, 21 март 2012 г.

Откритие




Замръзналите рани не болят
пришити в дълъг, биполярен ден.
Всеки допир кожата ми смъква.

Прочетени скрижали се топят,
под слънчевия поглед заскрежен -
юртата превърнал съм във църква.

Молитвите, останали без дъх,
смразяващият вятър ми крещи
с измръзналите си от студ крила.

Проскърцват континенти с леден мъх,
разбиват океани от мечти
с провлачени разломи и ждрела .

Светът е занемял в застинал вик -
или замръзнал аз съм в тишина
с безкрайна белота във слънчев сплит.

От ледено студена самота
се раждат студовете в любовта -
и айсберга, във който те открих.

... за да те разтопя....
вторник, 20 март 2012 г.

Любовна магия



Неусетно в сърцето ми влизаш.
Как го правиш не зная, но можеш.
Във кръвта ми любов инжектираш
и по своите стъпки ме водиш.

Вулканично разливаш надежди.
Претопяваш ме в пещи от лава.
Само с поглед възраждаш копнежи.
Само жест - и разпалваш жарава.

Ти си сал. Не признаваш реката,
но в душата ми вливаш стихия.
Ти си тътен, крещящ от земята -
безсловесна любовна магия.
понеделник, 19 март 2012 г.

Гмурнах се в очите ти



Гмурнах се в очите ти.
Не се стърпях.
Искаше ми се да те преплувам.
Не успях.
В сърцето ти не спирам да се лутам.
Полудях.
Дълбочината ти не ме уплаши.
Занемях.
Не спирам и до днес да те будувам.

Соната на една чешма





Не зная нищо.
Може би съм влюбена.
Тека.
Студена привидно.
Аз съм само чешма,
в гората загубена,
в планина от безбрежност,
бистра и непринудена.
Без начало и край.
Лъжа е, че съм небрежна.
Това е съдба, родена
в мъглата на билото.
В тишина,
в птичи песни,
в утро
или в нощта
чувате ме да стена.
Звукът на течаща вода -
това е моето бреме,
това е устата,
с която изричам
заклинания за любов,
моето мълчание,
с което вая
мраморни символи и
камъчета
във формата на сърце...
Водата са моите ръце,
с които прегръщам земята
и бягам от себе си.
Плача понякога,
когато съм сушава,
сбърчила кал,
събрана в юмруци,
стиснали камъни
за оправдание.
Аз съм чешма,
не търпяща изгнание.
събота, 17 март 2012 г.

Бръшлянови сълзи


Очите ти,
сълзите ти,
като бръшлян в душата ми
увиват се,
заливат ме,
покриват ме с тъга...
Удавят ме в безвремие,
солени и отчаяни,
говорят ми,
безволево,
безсилни във скръбта.
Не искам да те помня
смутена и отчаяна.
В бездомие заложила
любов и красота.
С русалките танцуваща,
прекрасна и възбудена
трептяща и летяща,
родена в песента -
това си ти за мен,
надежда моя,
влюбена.
петък, 16 март 2012 г.

Отпадъчно изкуство


Ще съм скулптор,
ще вая духове
/от сапунени мехури/
с бледи очертания.
Ще мисля, че са хубави.
Ще ги създавам.
Ще ги съзерцавам.
Тази нощ ще раждам
фееричност.
От терасата ще литнат
ореоли.
Глупост е,
не слагам
патетичност,
просто променям
гледната точка.
Алвеоли се пукат
в небрежност,
забравили, че
кислорода е летлив.
С всеки дъх
на пролетност и
нежност
изгарям калории
създавайки въглероден
диоксид,
дишан от тополите.
Знам, ще ме помолите
да бъда пестелив,
и да мисля за озоновата
дупка.
Но моята черупка
е корава.
Дори счупеното ми
сърце,
пълно със
пропукани мазоли,
не заслужава
да бъде съжалявано
и в никакъв случай
ограничавано
в изхвърлянето
на вредни газове.
Ако спре?
Кой ще създава духове?
И сапунени балони?
А лунни ветрове?
А слънчеви гондоли?
Тези неща ги умея добре,
но не помня къде съм ги
учил.
Знам само, че съм
скулптор на бесове -
но признание
не съм получил.
четвъртък, 15 март 2012 г.

Мъгла-вина



Като призрак се лутам
в душата си -
в трагедия се спъвам
поредна,
полегнала
като спящ полицай,
дремещ в улична ладия,
люшкащ се в млечна
безбрежност.
Пипнешком се придвижвам,
в мекота,
но усещам
силата на удара,
когато се сблъскам
с мечтите си.
Катастрофа по принуда е,
която променя
гледната точка -
не че е от значение,
не че виждам нещо различно
в това бяло сравнение
на суета с емпиричност.
Луната скача
от покрив на покрив,
с ангелски ореол
на непорочност.
А зачатието на трагедията
е в самата любов,
която разпалват уличните
лампи разпръскващи
фотонни спори.
Послеслов:
- Мъглата е само метафора.
- Трагедията е мъгла за позьори.
вторник, 13 март 2012 г.

Красива си!




Красива си! И друго не помисляй!
Такава красота не се доказва.
Жената е родена за обичане -
не смей да се потискаш и наказваш!

Не може да не си красива!
С подутите очи или разрошена.
Със сенки тежки, теменужени.
Красива си, дори и разтревожена.

Красива си, дори да си разлюбена,
и с бръчките - прекрасни подчертания.
Красива си, изцапана, отрудена,
красива си, когато си отчаяна.

Красива си, когато побеснееш
изригнала във чувства и вълнения.
Красива си, когато се разсмееш.
Красива си, обзета от съмнения.

И в самотата си безумно си красива -
гора, в която пътя си изгубих.
Щастлив съм, а не мога да повярвам,
че най-красивата жена съм любил.

Дъх на сладко от смокини




Кафето вече е изстинало,
моя оптимизъм също.
Нима е толкова травмираща
моята горчива същност?
Утайката ме провокира
за бъдещето да говоря.
А захарта се е филмирала-
на дъното се е отложила.
От стрес небцето е изтръпнало,
може би от кофеина.
Разчорлените пиктограми
подреждат смисъла във рима.
Капка, стекла се по чашата
в чинийката открива щастие.
Кафето вече е изстинало,
превърнало се е в пристрастие.
Оптимизмът ми обаче страда.
И има нужда от енергия.
Грижливо скрил съм във буркана
една смокинова екстензия.

Лудост



Лудост е да те оставя недолюбена,
да те скрия в черно-бяло многоточие.
Искам те до мене да си сгушена,
слова да ромолиш като поточе.

Пръстите ми, впити във косата ти
да се сливат с разпилените ти мисли.
Да те дишам с всяка част от сетивата си
- пролетно ухание на цвят от вишни.

Безглаголно да те пиша - безсловесно,
цялото ти тяло да обграждам,
с възклицателни и с точки, и с тирета,
твоята прекрастност да прераждам.

Тайно да се крия в междуметие,
докато в захлас те съзерцавам -
сбъднат миг от пролетно съцветие -
лудост е, но аз те обожавам.

Сиртаки




Строши се бъчвата от спомени.
Разля се лава по паважа.
Подскочиха искри изгонени,
искри, дошли при мен от ада.

Подпалиха се зад таверните
захвърлени във коша ритми.
И закрещяха правоверните,
че бил съм с мисли еретични.

Сиртакито се извисяваше,
кипеше в дяволска наслада.
Пожарът в мене се разгаряше -
ритмично-музикална клада.

Във вените кръвта танцуваше.
Във сиво утро, с тъжен шепот
една мелодия събуждаше
в душата титанично ехо.



понеделник, 12 март 2012 г.

Еквилибристика



Не се опитвай да ме извадиш от равновесие.
Отдавна съм паднал на колене,
дръпнал съм широко завесите,
чакайки поредното прозрение.
Струните, които си опънала,
стрелите ти превързват, като бинт.
Не се мори, че няма да си първата,
която от любов ще се рани.
Раната ти бързо ще зарасне
в ластични еквилибристики разпъната.
Ще допълзя до теб през барикадите ти,
дори да си се скрила в пъкъла .

Кучешко



Гледам псето,
върви по улицата.
логично е да кажа, че е улично.
Оглежда се, но е уверено -
със сигурност не се е загубило.
Познава района и миризмите.
И се радва на хубавото време.
Бзедомник ли? Не ми се вярва.
С поведение на джентълмен е.
Кварталът е негов.
Хората са временни.
Знае добре псето -
сега може да скита по улиците,
но утре ще наследи човечеството.

Пробуждане


С две лица се събуждаш.
Недоспала.
Главата тежи.
Познаваш ли се?
Ще гримираш
коплексите си -
красива ще си.
Ще се качиш на високо -
за самочувствие.
Тежеста ще прибереш в
чантата си.
Тя ще се притаи до червилото.
Велика ще си пред другите.
И пред него ще се прикриваш -
пред мъжа,
който ти казва
-Обичам те!
и се разхожда
в мислите ти.
И когато прошепне
- Красива си!
ще му повярваш,
че това е истината.
Ще му кажеш,
че мразиш лъжата,
защото отчаяно искаш
да бъдеш истинска ...

Тайна



Нощем идвам при теб с тъмносиньо небе.
И присядам за миг на леглото.
Колко много неща казва мойто сърце -
аз си мисля за нас, за живота.

Не оставям следи, само дъх на тютюн-
с безсловесна любов те завивам.
Уморени звезди падат с пясъчен звън
и ми казват кога да си ида.

Булевардът не спи. Лунен лъч ли ме спря?
Пак съм с теб все така ненаситен-
Тази наша любов като слънце изгря-
по-красива дори от мечтите.

Уморено затварям вратата в нощта.
Ожаднял от очакване пия
всеки спомен за теб, като жива вода.
и в съня си грижливо те крия.


петък, 9 март 2012 г.

Автопортрет





Усещаш ме замръзнал, уморен.
Продал съм и последната си риза.
Сивея вече, къс е моят ден,
а спомените в броеница нижа.

Проклинам още, жилав като дрян,
с обръгнали и застарели чувства.
Циничен съм - от нищо нямам срам,
но искрен съм - не мога да усуквам.

С приятелите скъсах отведнъж -
не мога да понасям лицемери.
А любовта излята по калъп
не пасваше на моите размери.

Започнах да живея като скот.
В началото ми беше интересно.
но после свикнах с този мой живот,
дори и с него справям се чудесно.

Усещаш ме далечен и унил
Това съм аз, не ме приемай лично.
Попарата, която съм дробил
сега ще сърбам самоиронично.

За всички грижи ти благодаря.
Но вече променил съм своя статус.
Не ме проклинай, орис е това -
в пустинята вирея като кактус.


сряда, 7 март 2012 г.

Пеперудена вселена



Момичето в леглото се събуди
и миглите и трепнаха смутени.
Дъга от пъстроцветни пеперуди,
превърна се в завеси посивели.
Очите и не спореха с безкрая -
две цепки, проводящи светлината.
Не искаше да се събужда сутрин,
живееше в съня и беше лято.
Отново беше ден, без цвят, безвкусен,
изпълнен със несигурност и трепет.
Качи се в автобус претъпкан - скучен,
сърцето и крещеше в тъжен шепот.
Самата тя не знаеше коя е,
защо е тук и накъде пътува.
Не можеше съня си да забрави
и беше будна после да сънува.

Момичето, което се събуди,
заспиваше отново озарена.
Сънят и беше с цвят на изумруди-
безкрайна пеперудена вселена.

Ти знаеш защо...




Чашата бира
не е за мъжете.
А за жените,
които не помнят
колко са изпили
снощи.
В разрошените им коси,
в бегзримните лица,
в пресъхналите им очи
ще търся теб -
ти винаги ще си
на един
ес ем ес
разстояние
от тишината ми.

И когато
изстискам залеза
за да налея
последните капки
слънчева течност
в чашата
ще поглеждам телефона,
докато прелива
пяната
и мокри ръцете
ми.

Пиперливите ми фрази
ще кипрят
цвъркащата пържола,
ще и придават
неподправен
вкус,
докато въглените
в барбекюто
догарят.

Отдалечените гларуси
ще кръжат
около умрялата риба,
очаквайки тегленето
на
джакпота.

Мрежата,
останала без покритие,
разкъсана и парцалива,
ще задържа
мухите,
нахално пърхащи
над полупразните
чаши.
Ще ги подрежда
в
многоточие...
...

Не се сърди.
Ще остана винаги
на един ес ем ес
разстояние от теб.
Ти знаеш защо.
Това е съдбата ни.









вторник, 6 март 2012 г.

Крадец на щастие



Ти си крадец на щастие.
Открадна го и си отиде.
Какво е самотата без вина?
Излишно е да коментирам.
Светлината през прозореца
само дразни очите ми -
останал съм без зрение.
Осакатените ми спомени
крещят безмислици
в поредното объркано видение.
С мелодия от устни прецъфтели
опитвам се живота да орисам.
Открадна ми съня и на шега
тръгвайки си каза, че ти липсвам.
Ти си крадец на щастие.
Трябваше да го разбера
преди да ти позволя
да си отидеш.

Пролетно руло






Март е, чакам пролетта.
Мирише ми на слънце вече -
стягам куфарите. Ще летя.
Не питам на къде.
А ветровете
снежни спомени поели,
се топят в устата ми,
предвкусвам слънчевите дни,
цъфтящите дървета
в самотата си.

Ще плача за децата,
неродените.
Защото винаги е хубаво
да си под слънцето.
Дори да се страхуваш.
Да боли.
Да чакаш чудото.
Да чакаш утрото.
И пролетта.
И да си буден.
Да си жив.

Крещи душата ми
за топлина и слънце.
Не бързай казвам и.
Ще дойде пролет.
А с болката се свиква на шега.
И с миризмата на магнолии.

Студено е все още.
Слънцето наднича вяло.
Като пенсионер пресичащ булеварда.
Подлъгва ме да бъда благ.
Дори да се усмихна.

Пука ми!
Ще чакам на перона
търпеливо влака си,
за да се включа в суетнята
на събудените мравки.
Ще чакам пролетта,
ще се преглъщам.
Пролетта е хубава жена,
която винаги си заслужава
да бъде чакана.
събота, 3 март 2012 г.

Да летя?



Наистина ли мога да летя?
Размахвал съм крила хиляда пъти!
Но падах от високо в пропастта
и стенейки проклинах участта си.

Излитайки от края на света,
зад себе си оставил суетата,
да вярвам ли в зова на любовта,
не съм ли във поредния театър?

Не е ли вече време да се спра
със опитите мои за летене.
Дори да съм се слял със вечността,
отново ще съм кален до колене.

С изтръпналите чувства от неволя
щастлив ще бъда даже да проходя.
петък, 2 март 2012 г.

Ри-лично откровение 1




Поетите са странни птици,
рисуват музика с слова.
Понякога са лунатици,
но то е част от лудостта ...

Недетска приказка




Здравей!
Това ли си ТИ?
Тъкмо си мислех, че вече не си.
Това ли съм АЗ,
цял целеничък,
както сме двамата така
коленичили?
Пак ли сме НИЕ?
ТИ, ТИ, ТИ, ТИ,
ТИ, ТИ, ТИ, ТИ?
Вечната Амбър,
която цъфти
под звуците странни
на своя Орфей...
в съня на Морфей,
ти вече не си жаба,
страшния дракон
е вече заспал.
Лекарствата лично аз съм му дал.
Недей се страхува да бъдеш обичана.
Недей се срамува да бъдеш наричана
с най - най- най - най -...
безкрай нежни
имена.
Ти си просто Жена,
а аз просто съм Мъж.
Ти по женски си влюбена,
аз по мъжки цъфтя.
Но тайната скрита,
във вечността,
само със теб разкрием
съкровище.
Аз съм чудовище!
Но от шоколад.
Ти пък си моя и целия свят
крещи - това е любов,
това е любов.
Защото в безкрая
от звуци и шум
е трудно да чуеш
тум, тум , тум ,тум.....
тум, тум , тум ,тум.....
Звукът на нашто сърце ...
- Ти ти ти ти....
ти ти ти ти....
Това ли съм АЗ,
това ли си ТИ...
Защо си задаваме тези въпроси?
С попътния вятър вече се носим!

Ефектът на пеперудата




Във сянката
на безграничен хаос,
пърхаща, обезверена,
пеперудата крещеше
за торнадо.
А някъде се раждаше
вселена.
С невиждащи очи,
към светлината,
пътуваше
от страст
обезумяла.
Ефектът,
предизвикан от крилата и,
преди смъртта и
беше ураганен.

Пеперуден шепот




Нося те в шепата си
като капка роса.
Шепотът е нашата музика.
Ще полетим.
Ще бъдем светлина.
Ще ни благославят музите.
Ще ни завари утрото.
Ще сме задъхани,
с бедра треперещи,
от яснобдение.
Ще се родим
отново във деня
с утринното
птиче песнопение.
Ще бъдем пеперудени
деца,
прегърнати, с росата
ще се сливаме.
Посрещнали деня,
ръка в ръка,
цветята с любовта си
ще поливаме.



Кокиче



Не казвай, че е станало случайно.
Усещам те изнервена, припряна.
Умората е чувство обичайно
и може би е време за промяна.

Понякога живота си играе.
Всеки край е някакво начало.
Съдбата може в миг да съчетае
разкъсаните части в ново цяло.

Предвкусваш неизбежната раздяла.
Едва ли има смисъл да отричаш,
че вечната любов е прецъфтяла -
увехнало във вазата кокиче.

Носталгия те гони, изгони я!
Роди се за света отново бяла.
Една любов, когато си отива
след себе си не бива да оставя

отровни думи, спомени горчиви,
сълзи от болка, крясъци стаени,
а чувства споделени и красиви,
отминали, но с обич заредени.
 
;